Vsevolod Safonov

Всеволод Сафонов е роден на 9 април 1926 г. в Москва, в интелигентно семейство. Брат му близнак почина ден след раждането. Бащата почина много рано, момчето никога не го видя. Образована майка. Детството беше бедно и гладно. Семейството живеело в малък двустаен апартамент с голяма самостоятелна градина в покрайнините на столицата, на улица „Сурикова“ в село Сокол. Като дете Севушка (както майка му го наричаше с любов) мечтаеше да стане пилот. Когато започна Великата отечествена война, Всеволод беше на петнадесет години. Мечтае да отиде на фронта и постъпва в авиационното техническо училище, което завършва в края на войната, през 1945 г., но не в летене, а в техническо. Имах желание да приложа на практика всички придобити знания и да допринеса за разгрома на германо-фашистките нашественици. Но за голямо разочарование на един млад специалист медицинската комисия не го допусна до военна служба по здравословни причини. За една нощ всички мечти на Сафонов се сринаха и какво да прави по-нататък, младият мъж не знаеше. Един приятел му предложи да отиде с него на приемните изпити в театралното училище. Всеволод реагира на тази идея без много ентусиазъм, но все пак реши да опита ръката си и, без да научи нито една работа, блестящо издържа труден изпит и беше приет. През 1949 г. завършва Висшето театрално училище на името на Б. В. Шчукин (художествен ръководител на курса - Анна Алексеевна Орочко) [5] в Москва, веднага след което е забелязан от основателя и художествен ръководител на Московския държавен камерен театър Александър Яковлевич Таиров и е поканен да работи в неговата трупа. От 1950 г., след закриването на Камерния театър на Таиров, той служи в Московския академичен театър на сатирата. През 1952 г. той получава много отговорна работа в Драматичния театър на Групата на съветските войски в Германия (в ГДР), където най-добрите млади съветски актьори са изпратени на творчески мисии. В театъра имаше по три-четири представления на ден и трупата постоянно се местеше от гарнизона на гарнизона. Тя изнесе множество концерти в цяла Германия, изнесе патриотични представления, за да подкрепи военния дух на нашите войници. Докато работи в ГДР, Всеволод научава немски и говори свободно на него. След завръщането си в Съветския съюз през 1955 г. той е приет в трупата на Театралното актьорско студио към филмовото студио Lenfilm в Ленинград и започва активно да се снима в съветското кино. От 1958 г. служи в Театър-студия на актьора в Москва. Първата главна роля на Всеволод Сафонов в киното е ролята на лейтенант Юрий Керженцев във военния игрален филм "Войници" (1956), режисиран от Александър Иванов, който донесе на актьора първата слава. Истинската слава на Сафонов донесе детективска лента "Случаят на" колоритен "(1958), режисиран от Николай Достал, където актьорът играе ролята на полицейски лейтенант Сергей Коршунов, следовател MUR. Актьорът получи всесъюзна слава през 1970 г., след като влезе в кината на страната на драмата на режисьора Андрей Смирнов "Белоруска станция", в която Сафонов играе ролята на съветския журналист Алексей Кирюшин, бивш войник от фронта. Всеволод Сафонов почина на 6 юли 1992 г. на шестдесет и шест години след продължително боледуване (актьорът страдаше от онкологично заболяване). Погребан е на Хованското гробище в Москва.