Vsevolod Larionov

Всеволод Дмитриевич Ларионов (11 септември 1928 г., Москва - 8 октомври 2000 г., пак там) - съветски и руски филмов и театрален актьор, народен артист на РСФСР (1978 г.). Всеволод Ларионов е роден на 11 септември 1928 г. в Москва, в семейството на Дмитрий Василиевич Ларионов и актрисата Татяна Алексеевна Фохт — праплеменница А. Б. Фохт и М. С. Сухотина [2]. Завършва Театрална школа към Театр. Ленин Комсомол през 1950 г., след което е приет в трупата му. Майка му е (по линия на Wenksterns) пра-племенница на София Хиацинтова, която ръководи този театър. Всеволод Ларионов започва да се снима във филми, докато е още тийнейджър - той дебютира в главната роля на Дик Сенда в приключенския филм „Петнадесетгодишният капитан“. Освен че играе в театъра и киното, Ларионов озвучава множество анимационни филми [3] („38 папагала“ и други) и филми (Пиер Ришар говори с гласа си в някои филми: „Играчката“, „Високата блондинка в черно“ Обувка“, „Завръщането на високата руса“, ​​Ален Делон във филма „Зоро“, Анджей Кмитиц във филма Йежи Хофман „Потопът“ и др.). Всеволод Дмитриевич е живял значителна част от живота си на Динамо в къща 25А на Петровско-Разумовски проезд. Той никога не е избягвал съседите и близките си хора. Той беше смирен и сантиментален по отношение на хора, които не бяха негови роднини, но го познаваха като „чичо Сева“. Член на КПСС от 1966 г. [4]. Като народен артист Всеволод Дмитриевич в Държавната телевизионна и радиокомпания, където участва в предаването „Добро утро“, винаги пътуваше с обществен транспорт и много пътници в автобуса до метростанция „Динамо“, усмихнати, го помолиха да прехвърли 5 копейки . Умира след тежко боледуване на 8 октомври 2000 г. в Москва. Погребан е на гробището във Ваганково.