Larisa Shepitko

Лариса Ефимовна Шепитко (6 януари 1938 г., Артемовск, Украинска ССР – 2 юни 1979 г., Калининска област) е съветска кинорежисьорка. Заминава във Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва като студентка на Александър Довженко. Тя е ученичка на Довженко в продължение на 18 месеца, докато той умира през 1956 г. Шепитко завършва ВГИК през 1963 г. с наградения си дипломен филм Жега, направен, когато е на 22 години. Разказва историята на нова земеделска общност в Централна Азия в средата на 50-те години на миналия век. Следващият филм на Шепитко „Криле“ се отнася до много наградена жена пилот на изтребител от Втората световна война. Пилотът, сега директор на професионален колеж, не поддържа връзка с дъщеря си и новото поколение. Филмът предизвиква значителни полемики в съветската преса по онова време, тъй като филмите не са предназначени да изобразяват конфликти между деца и родители (Вронская, 1972, стр. 39). Третият филм на Шепитко е Ти и аз (1971). Това беше единственият й цветен филм. Той беше приет благосклонно на филмовия фестивал във Венеция, но му липсваше подходящо публично представяне в Съветския съюз. The Ascent (1976) е последният й филм и този, който привлече най-голямо внимание на Запад. В него Шепитко се връща към страданията на Втората световна война, описвайки изпитанията и премеждията на група партизани в Беларус през мрачната зима на 1942 г. Двама от партизаните са заловени от нацистите и след това разпитани от местен колаборационист, изигран от Анатолий Солоницин, преди един от тях да бъде екзекутиран публично. Това изображение на мъченичеството на руснаците се дължи много на християнската иконография. Изкачването печели Златна мечка на 27-ия международен филмов фестивал в Берлин през 1977 г. Нарастващата международна репутация на Шепитко води до покана да служи в журито на 28-ия Международен филмов фестивал в Берлин през 1978 г. Въпреки това тя не успява да завърши нито един друг филм. Шепитко загива в автомобилна катастрофа с четирима членове на нейния снимачен екип през 1979 г., докато проучва места за планираната от нея адаптация на романа „Сбогом на Матьора“ от Валентин Распутин. Съпругът й Елем Климов, също режисьор, довърши работата вместо нея.